_id
stringlengths 26
30
| text
stringlengths 100
4.87k
| title
stringclasses 1
value |
|---|---|---|
negative_test_query33_00002 | През 1869 г. Пол Лангерханс, студент по медицина в Берлин, идентифицира при наблюдение под микроскоп за пръв път тъканни бучки в панкреаса, наречени по-късно на негово име Лангерхансови острови. Самият термин „инсулин“ произхожда от латинската дума за малък остров insula. | |
negative_test_query33_00003 | През 1889 г. лекарят Оскар Минковски в сътрудничество с Йозеф фон Меринг опитва да разбере ролята на панкреаса в храносмилането, затова го отстранява от здраво куче. При тестване на урината му те откриват захар, с което за първи път установяват връзка между панкреаса и диабета. | |
negative_test_query33_00004 | През 1916 г. в Париж румънският доктор Николае Паулеску разработва воден екстракт от панкреас (наречен от него „панкреатин“), който нормализира нивото на кръвната захар при куче с диабет. Заради Първата световна война той, както и всички учени по света трябва да прекъснат работата си. | |
negative_test_query33_00005 | През октомври 1920 г. канадският физиолог Фредерик Бантинг открива, че храносмилателните секрети, които Оскар Минковски е проучвал, разрушават секрецията на Лангерхансовите острови, което прави невъзможно успешното им извличане. Бантинг изолира част от артериите на панкреаса, което води до атрофия на част от него, а Лангерхансовите острови остават непокътнати. По нататъшните експерименти на Бантинг и асистентът му Чарлз Бест са подпомогнати от професора по физиология и биохимия в университета в Торонто, Канада,. Джон Маклауд. Бантинг и Бест успешно изолират екстракт от островчетата и го инжектират в куче с диабет като отчитат намаляване на кръвната захар с 40% за 1 час. | |
negative_test_query33_00006 | На 11 януари 1922 г. за първи път в света асистентът на Маклауд – биохимикът Джеймс Колип, инжектира инсулин на терминално болно 14-годишно дете с диабет, но екстрактът дава много странични ефекти. През следващите 12 дни Колип работи денонощно, за да подобри екстракта от говежди панкреас, и на 23 януари е инжектирана втората доза, която не дава странични ефекти. | |
negative_test_query33_00007 | За това откритие през 1923 г. на Бантинг и Маклауд е присъдена Нобелова награда за медицина. Ненапълно съгласни с решението на комисията, което според тях игнорира приноса на Бест и Колип, двамата лауреати публично оповестяват. че разделят наградата, в това число – паричната премия с тях. | |
apositive_test_query34_00000 | В ранния християнски период – IV-V век селището получава ново име – Теополис, град на бога. Изградени са били три базилики, от които днес няма и следа. По същото време е построен манастирът „Св. Никола“ до Емона. По-късно по време на Възраждането в същия манастир е работил Софроний Врачански. | |
negative_test_query34_00000 | Град Обзор е разположен южно от долината на река Двойница върху най-северните склонове на Еминска Стара планина, непосредствено до Черноморския бряг. Средната му надморска височина е 65 м. Релефът на района е нископланински, долинен и брегови с разнообразен ландшафт и изключително красив пейзаж. От нос Св. Атанас до нос Емине са се образували обширни плажове от златисти среднозърнести кварцови пясъци, които през горещите летни дни се нагряват до поносими температури. Плажната ивица е с дължина около 10 км и ширина от 20 до 60 м. Крайбрежните участъци край селището са уникални по запазеност от студени ветрове и съчетание на морски с планински климат. Лятната бризова циркулация, продължителното слънчево греене, умерените дневни температури, сравнително ниската облачност са идеалните климатични условия за климатотерапия – аеротерапия (лечение на чист въздух), хелиотерапия (лечение със слънчеви бани) и таласотерапия (лечение с водни процедури). Водите на морето са чисти и все още незасегнати от индустриално замърсяване. Освен за почивка и лечение то предлага възможности за любителите на риболова и водните спортове. А широката му откритост и по-честите случаи на вълнение са особено благоприятни за ветроходство и сърфинг. | |
negative_test_query34_00001 | Първото известно име на селището е Навлохос. То е от тракийски произход и означава място край морето. Тук са живели траки от племето нипсеи, което населявало земите южно от р. Панисос (Камчия) до Аполония (Созопол). Следи от тракийско строителство са намерени на нос Емине и на западната височина от Обзор. | |
negative_test_query34_00002 | През 510 г. пр. Хр.. възникнала Месемврия, основана като Мегарска колония и само няколко десетилетия след това основава своя апойкия – емпорион (тържище) – Навлохос Месемврийски. Така Навлохос запазва името си, но вече е между мегарските колонии, като става занаятчийски и търговски център. Около Ι век пр. н. е. Навлохос не се споменава само като като колония на Месемврия. Селището има почти самостоятелно стратегическо и икономическо значение. От този период е известно и с името Хелиополис – град на слънцето. | |
negative_test_query34_00003 | През 72 г. пр. н. е. по време на войните на Римската империя с Понтийското царство по Западния бряг на Черно море преминал римският консул Марк Теренций Лукул. Той разрушил Аполония, завладял Месемврия и на следващата година влязъл в Навлохос. Той наредил да бъде построен храм на Юпитер и с това дал и новото име на селището – Темплум Йовис. То станало важна станция на римския крайморски път от Месемврия до Одесос. Останки от колони с капители от този период са изложени в градинката в центъра. Храмът на Юпитер все още не е проучен и за съжаление археологически разкопки не са правени. В местността Козяк е открит един извънредно интересен портрет на мъж, изваян от варовик. Характерни са широко отворените очи и опростените и схематично предадени черти на лицето. Имитативното е отстъпило място на абстракцията на природните форми, доведени до крайност. Стилът на този „портрет“ намира известни успоредици в живописта и пластиката от времето на Юстиниан I. Портретът от Обзор е един от най-късните представители на отмиращата в източноправославния християнски свят свободна скулптура. Той може да се датира от IV в. и представлява един от най-редките паметници в сбирките на Националния археологически музей в София. | |
negative_test_query34_00004 | От ранния византийски период са и баните – терми, които представляват уникален комплекс от над 1000 кв. м. Досега са разкрити три помещение с три екседри, вградени в дебелината на зида. В тях е имало малки басейнчета за вода, студено помещение, топло помещение с хипокаустна система за отопление. | |
negative_test_query34_00005 | След създаването на Българската държава и Теополис е бил включен в нейните рамки. Българите поправили римската крепостна стена и от тогава тя е известна с името Козяк и дава и следващото име на селището. Крепостната стена е била висока 10 метра и 3 метра дълбока, с няколко стражеви кули. Останки от крепостната стена все още личат в местността Калето, докъдето води еко пътека. Не отдавна се разкри и стражева кула на брега на морето и останките от крепостната стена, които все още не са социализирани. | |
negative_test_query34_00006 | Северно от гр. Обзор, през селата Паницово, Раковсково и Приселци е преминавал граничния Аспарухов вал, който е бил част от българската ранносредновековна отбранителна система. | |
negative_test_query34_00007 | В края на XIV в. всички черноморски градове били вече в рамките на Османската империя. През XV в. селището се нарича с турското име Гьозлю, а по-късно е известно с имената Гьозекен или Гьозекьой. Турските имена са свързани с красивия изглед на селището. През това време от пристанището на селото се изнася най-вече дървен материал, кюмюр (дървени въглища) и жито. | |
apositive_test_query35_00000 | барбитурова – използват се препаратите: Тиопентал, Бревитал, Хексобарбитал и други (тио- и окси- барбитурати); | |
negative_test_query35_00000 | Анестезията се постига чрез подаване на газова смес, съдържаща кислород и анестетик. Инхалационните анестетици са газове – двуазотен окис (райски газ) и течни летливи органични халогенизирани въглеводороди, които се изпаряват и се подават към газовата смес. Такива са: диетилов етер (не се използва), халотан, изофлоран, севофлоран.В зависимост от начина на подаване на анестетиците се дели на: | |
negative_test_query35_00001 | интубационна – в дихателните пътища на пациента се поставя тръба за подаване на газовата смес и за свързване на пациента към анестезиологичния апарат; | |
negative_test_query35_00002 | ендобронхеална – извършва се чрез различни тръби, с помощта на които газовата смес се подава в главните бронхи (най-често тръба на Карленс). Този тип анестезия се използва в случаите, когато се отваря гръден кош или операции с пневмоторакс. | |
negative_test_query35_00003 | Класификацията на венозната анестезия се извършва в зависимост от групата на медикамента, който се използва. Бива следните видове: | |
negative_test_query35_00004 | бензодиазепинова – използват се препарати от групите: Диазепам, Мидазолам (Дормикум), Флунитразепам (Рохипнол) и др.; | |
negative_test_query35_00005 | стероидна – с основен представител: Пропофол (Диприван, Профол, Пропофол-Липуро и др.) – това е шлагерът в съвременната венозна анестезия; | |
negative_test_query35_00006 | кетаминова – използва се препаратът Кетамин (Кеталар, Кетанест, Калипсол), който е производен на медикамента LSD (ЛСД). Предизвиква т.нар. дисоциативна анестезия; | |
negative_test_query35_00007 | При балансираната анестезия се използват различни съчетания от венозни анестетици, газови смеси, съдържащи кислород, двуазотен окис и халогенизиран въглеводород (халотан, изофлуран или севофлоран) и мускулни релаксанти. Тези комбинации позволяват да се избегнат страничните ефекти на всеки един медикамент, чрез използване на няколко медикамента в по-малки дози. Така действията им се потенцират взаимно за постигане на добро ниво на анестезия, както и за бързо събуждане, тъй като относително малките дози на тези медикаменти бързо се елиминират. | |
apositive_test_query36_00000 | Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985 г. с национално значение, пригодена за масови посещения. | |
negative_test_query36_00000 | Разполага с три зали, като едната е за постоянна експозиция, а в другите две периодически се сменят експозиците с гостуващи изложби на художници, майстори на народните и художествени занаяти. | |
negative_test_query36_00001 | Художественият фонд включва над 180 картини – живопис и графика. Тук могат да се видят оригинали на Владимир Димитров-Майстора, Стоян Венев, Иван Христов, Анета Драгушан, Георги Петров и Багит Бапишев. По-голямата част от фонда е набиран чрез провеждащите се до 1989 година международни пленери по живопис. На 29 май 2019 г. е открит Салон за наивистично и интуитивно излуство. | |
negative_test_query36_00002 | Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I – III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. | |
negative_test_query36_00003 | В периода 1805 – 1837 г. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език – единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти – Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15 – 16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души. | |
negative_test_query36_00004 | От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали. | |
negative_test_query36_00005 | Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км и ширина от 3 – 6 км. Белоградчишките скали са впечатляващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба и др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС. | |
negative_test_query36_00006 | Белоградчишката обсерватория е една от двете обсерватории на Института по астрономия, наред с Роженската. | |
negative_test_query36_00007 | „Опера на върховете – Белоградчик и скали“ – ежегоден летен фестивал. Новаторска идея на режисьора акад. Пламен Карталов, чиито необичайни сценични решения и замисъл на авторска режисьорска интерпретация са свързани с раждането им сред магическата красота на Белоградчишките скали. Те дават на публиката възможност по друг начин да усети любимите си произведения. Заедно със спектаклите, които се провеждат в първия двор на крепостта, се предлага и специално културно събитие – посещение на пещерата Магурата за необикновения спектакъл пърформънс „ВАГНЕР МАГУРА – Богове, Великани, Джуджета и Валкюри“. | |
apositive_test_query37_00000 | лотарийни облигации – при тях чрез жребии се избират облигации, чиито титуляри получават специален бонус, като по този начин носят една допълнителна привилегия за собственика си. За да бъдат емитирани облигации с подобна привилегия, е необходимо разрешение и от органите контролиращи хазарта. | |
negative_test_query37_00000 | Облигацията е поименна, когато името на първоначалния титуляр е изписано на нея. Въпреки че се нарича „поименна“, този вид облигация е на заповед, поради способа за прехвърляне, а именно джиро. За да се упражнят правата по нея, тя трябва да се предяви, а качеството „облигационер“ се придобива след вписване в книгата на поименните облигационери. | |
negative_test_query37_00001 | Облигацията на приносител не съдържа името на своя титуляр, поради което той се легитимира чрез нейното владение. Това улеснява и нейния оборот, защото прехвърлянето на правата по нея става с простото предаване. Този способ за прехвърляне на правата е изключително прост, но поради това и рисков, защото именно ценните книги на приносител стават лесни жертва на кражби, поради отсъствието на каквито и да е титули, указващи кой е собственикът им. | |
negative_test_query37_00002 | Обикновената облигация материализира две права: право да се получи на падежа сума, равна на номиналната, и лихва, ако такава е предвидена. Няма легална дефиниция за привилегированата облигация. Накратко това е облигация, която дава допълнителни права на своя титуляр извън горепосочените две. | |
negative_test_query37_00003 | Съществува ограничение по отношение на емитирането на привилегировани облигации, а именно емитентът не може да емитира нова емисия привилегировани облигации, без за това да има надлежно разрешение от страна на облигационерите. Това се дължи на факта, че тези облигации поставят своите титуляри в по-благоприятно отношение от собствениците на обикновени облигации, което би могло да накърни правата им. | |
negative_test_query37_00004 | облигации със селективно изплащане – плащането по тях става не на определен фиксиран падеж, а чрез жребий. | |
negative_test_query37_00005 | облигация с премия – титулярът им получава не само посочената в тях лихва, но и допълнителна фиксирана сума над главницата. | |
negative_test_query37_00006 | индексирани облигации – при тях лихвата и главницата се менят според развитието на инфлационните процеси в страната, като целта е да компенсира намаляването на реалната стойност на доходите на облигационерите. | |
negative_test_query37_00007 | облигации с променлив доход – титулярите на тези привилегировани облигации имат правото да получат заедно или вместо лихва процент от печалбата на дружеството, което приближава тези облигации до акцията. | |
apositive_test_query38_00000 | От 1982 г. фирмата Treser на Валтер Трезер, бивш шеф на отдела за разработка на спортни модели на Audi и по-късно на спортния отдел, също произвежда модифицирани модели на Audi, например кабрио версия на Audi quattro и високопроходимия вариант на Audi 90, предназначен за арабски шейхове. | |
negative_test_query38_00000 | 1994 г. – разработена е технологията Audi Space Frame (напълно алуминиево купе), което, освен че олекотява автомобила, повишава сигурността на пътниците в случай на катастрофа; за първи път е използвано в Audi А8 | |
negative_test_query38_00001 | 2001 г. – двигател FSI (впръскване под налягане при бензиновите двигатели), технология, заимствана от състезателния модел R8 | |
negative_test_query38_00002 | В САЩ и Канада моделът Audi 80 В1 се продава под името Audi Fox, а Audi 80 В2 – като Audi 4000. Audi 5000 С2 и С3 са пригодени за изискванията на северноамериканския пазар версии на Audi 100 С2 и С3 и Audi 200, произвеждани между 1978 и 1991 г. | |
negative_test_query38_00003 | Abt Sportsline е фирма, специализирана в тунинговане на автомобили както от марката Audi, така и на Volkswagen, SEAT и Шкода. | |
negative_test_query38_00004 | За подробен списък на успехите на Audi от 80-те години насам виж Списък на успехите на Audi в автомобилните спортове | |
negative_test_query38_00005 | Големите успехи на Audi в мотоспорта датират още от 30-те години (когато Audi е една от фирмите под шапката на Auto Union). В последните години автомобили на Audi бележат успехи както в Световния рали шампионат, така и в сериите за туристически автомобили (немските DTM и STW, италианската Superturismo, френската Supertourisme, британската ВССС, американската SPEED World Challenge и шведския шампионат за туристически автомобили), състезанието 24-те часа на Льо Ман и други ралита. | |
negative_test_query38_00006 | Представеният през 1980 г. Audi quattro печели няколко ралита. Този модел е един от първите, които се възползват от нововъведеното правило, което позволява употребата на задвижване 4х4, и, въпреки скептицизма на много от специалистите, се превръща в успешен състезателен автомобил. С този модел Audi става шампион при конструкторите в Група Б на Световния рали шампионат през 1982 г., а година по-късно финландецът Хано Микола записва името си сред световните шампиони. През 1984 г. Стиг Бломквист с Audi Sport quattro става шампион в Група В на Световния рали шампионат, а Audi печели при конструкторите. През 1986 г. Audi се оттегля от Световния рали шампионат след тежка катастрофа на португалеца Хоаким Сантос с Ford RS200, при която загиват трима и са ранени 30 души, а скоро след това ФИА премахва Група Б от програмата на състезанието. | |
negative_test_query38_00007 | Audi доминира и в ралито Pikes Peak International Hill Climb в Колорадо, САЩ – изкачване на планински маршрут, дълъг 4,3 km. През 1984 г. Мишел Мутон (Michèle Mouton), първата жена състезател в Световния рали шампионат, печели ралито в своя клас. Година по-късно тя е на първо място и в генералното класиране с модела Audi Sport quattro, като се превръща и в първата жена, счупила рекорда за най-бързо минаване на трасето. Следващата година победител с рекордно време става Боби Ънсър (със същия модел). През 1987 г. печели отново Audi, този път Sport quattro S1 Pikes Peak, пилотиран от Валтер Рьорл, а Рьорл става първият пилот, финиширал за по-малко от 11 минути. | |
apositive_test_query39_00000 | за всяко цяло число . От това се вижда, че аргументът на не е еднозначно определен – ако е валидна стойност, валидни са и стойностите {{Math|1=φ''' = φ + 2k}} за всяко цяло число . По конвенция една от валидните стойности на аргумента – обикновено такава, която попада в един от интервалите или , наричани клонове на аргументната функция – се избира за основен аргумент, обозначаван с . | |
negative_test_query39_00000 | Хипотезата на Риман, едно от най-старите все още отворени предположения в математика, може да се изрази чрез сравнение на и . Теоремата на Ердьош-Кац, описваща броя на различните прости коефициенти, също използва естествени логаритми. | |
negative_test_query39_00001 | може да се използва за извеждане на формулата на Стърлинг, даваща приблизителни стойности на за голямо . | |
negative_test_query39_00002 | се наричат комплексни логаритми на of за всяко комплексно число . Комплексните числа обикновено се представят във вида , където и са реални числа, а е имагинерна единица, квадратът на която е равен на −1. Такова число може да се визуализира като точка в комплексната равнина. Ненулевите комплексни числа могат да се представят и в полярна форма – чрез тяхната абсолютна стойност – положителното, реално разстояние от точката до началото на координатната система – и ъгъла между реалната ос и правата, преминаваща през началото на координатната система и точката . Този ъгъл понякога се нарича аргумент на комплексното число. | |
negative_test_query39_00003 | Като се използва геометричната интерпретация на синус и косинус и тяхната периодичност на всяко комплексно число може да се опише и като | |
negative_test_query39_00004 | Прилагайки тази формула и отчитайки периодичността на тригонометричните функции, могат да бъдат изведени следните равенства: | |
negative_test_query39_00005 | където е единственият реален естествен логаритъм, обозначава комплексните логаритми на , а е произволно цяло число. Следователно комплексните логаритми на , които са всички комплексни стойности , за които степен на е равна на , са безкрайния брой стойности | |
negative_test_query39_00006 | Приемайки , така че да бъде в дефинирания интервал на основните аргументи, получената стойност се нарича основна стойност на логаритъма, обозначавана с (с главно ). Основният аргумент на всяко положително реално число е 0; така е реално число, което е равно на реалния (естествен) логаритъм. Въпреки това формулите за логаритмите на произведения и степени, валидни за реалните логаритми, не са приложими за основните стойности на комплексните логаритми. | |
negative_test_query39_00007 | Степенуването се използва в много области на математиката, а обратните му функции често са наричани логаритми. Например, матричният логаритъм е обратната функция на матричната експонента. Друг пример е p-адичният логаритъм, обратна функция на p-адичната експонента – тези две функции се дефинират чрез редове на Тейлър по аналогия с реалните им съответствия. В контекста на диференциалната геометрия експоненциалното изображение преобразува допирателното пространство в дадена точка на дадено диференцируемо многообразие, изобразявайки я в околност на тази точка. Неговото обратно изображение също се нарича логаритмично. | |
apositive_test_query40_00000 | Успехът на групата се дължи на оригинални, лесно възприемащи се мелодии, поп-аранжименти и сексапилни вокалистки. Това превръща квартета в световна сензация за доста години напред. Разбира се, че успехът се постига с много труд, професионализъм и естествено с късмет. През 70-те години те постигат комерсиални успехи, сравними с тези на „Бийтълс“ през 60-те. | |
negative_test_query40_00000 | По време на активните си години, групата се състои от две семейни двойки: едната е Фелтскуг и Улвеус, другата Люнгста и Андершон. С увеличаването на тяхната популярност, техният личен живот страда, което в крайна сметка води до разпадане на двата брака. Промените в отношенията се отразяват в музиката на групата, като последните композиции са с по-мрачни и по-интроспективни текстове. След разпадането на АББА през януари 1983 г., членовете преследват самостоятелни кариери със смесен успех. | |
negative_test_query40_00001 | През 1999 г. музиката на АББА е адаптирана към успешния мюзикъл Mamma Mia! който обикакя целия свят. Филм със същото име излиза през 2008 г. Продължението Mamma Mia! Here We Go Again, излиза през 2018 г. На 27 април 2018 г. е обявено, че групата записва две нови песни след 35 години на неактивност, наречени I Still Have Faith in You и Don't Shut Me Down. На 18 септември 2018 г. в интервю Андерсън каза, че те все още работят върху песните, с евентуално написана трета и ще бъдат издадени през 2019 г. | |
negative_test_query40_00002 | АББА е първата група от неанглоезична страна, която постига успех в класациите на англоговорещите страни, включително Великобритания, Ирландия, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Съединените щати. В Обединеното кралство те имат запис от осем последователни албума номер едно. Групата също се радва на значителен успех в Латинска Америка и записва колекция от хит песни на испански. Групата е отличена на 50-годишнината на песенния конкурс Евровизия през 2005 г., когато техният хит Waterloo е избран за най-добра песен в историята на състезанието. Групата е въведена в Залата на славата на рокендрола през 2010 г. През 2015 г. песента им Dancing Queen е въведена в Залата на славата на „Грами“. | |
negative_test_query40_00003 | Името на групата е съставено от първите букви на собствените имена на четиримата членове (Агнета, Бени, Бьорн, Ани-Фрид). | |
negative_test_query40_00004 | Агнета и Фрида са известни в Швеция няколко години преди формирането на групата. Бени и Бьорн се срещат за първи път през пролетта на 1966 г., но едва в 1970 г. започват да пишат песни като творчески тандем. През 1972 г. шведският музикален продуцент, автор на текстовете на много от песните им след това Стиг Андершон ги ангажира за музика към телевизионни предавания. Двамата се съгласяват и решават да обогатят музиката си с дамски вокали. Те канят да се присъединят към дуета своите приятелки Агнета и Фрида. | |
negative_test_query40_00005 | През 1973 г. се включват във фестивала на Евровизия с песента „Ring Ring“, но са класирани на трето място. Наградата на Евровизия спечелват на следващата 1974 г. на фестивала в Брайтън, Англия с песента „Waterloo“. | |
negative_test_query40_00006 | Албумите, турнетата и неповторимият стил на групата прави АББА легенда. Личните им конфликти обаче стават творчески, така че в зенита на славата си групата е напът да се разпадне. Това става в края на 1982 г. И няма официално изявление за това какви са причините за разпадането на групата. | |
negative_test_query40_00007 | Агнета и Фрида издават няколко самостоятелни успешни албума. Бени и Бьорн пишат музиката за мюзикъла „Шахмат“. | |
apositive_test_query41_00000 | През 1204 г. се печели помощта на папата за една царска коронизация и за независима църковна организация. Чрез политиката на женитба Асеневци се сродяват с унгарската, със сръбската, а също и с епирската фамилия, с латинците в Константинопол и с гърците в Никея. Асеневци измират с Калиман II Асен (1256 – 1257) в директна мъжка линия. | |
negative_test_query41_00000 | Произходът на династията е български според преобладаващо в българската историография мнение. Основание за това дават обстоятелствата, че самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава – като продължение на Първата българска държава. От друга страна в кореспонденцията си с папата Калоян използва титлата „император на българи и власи“ (imperator Bulgarorum et Blachorum). За българския произход на династията говорят: всички местни извори и всички чужди, след царуването на Борил, използвайки термините България, българи, български, славяно – българските имена като Иванко (роднина и убиец на Иван Асен I), Борил и Слав, че Асеневци се обявяват за потомци и наследници на старите български царе и смятат държавата си за продължение на Първото българско царство, а Калоян се провъзгласявa за български отмъстител, приемайки прозвището Ромеоубиец по аналогия с Василий II Българоубиец. | |
negative_test_query41_00001 | Според румънските медиевисти произходът на Асеневци е влашки, за което свидетелстват съвременни източници като Никита Хониат, Ансберт, Жофроа дьо Вилардуен и Робер дьо Клари. В румънската историография преобладава възгледът, че създадената от тях държава първоначално има смесен българо-влашки характер и се българизира по-отчетливо с падането на династията в средата на XIII век. Подобни възгледи имат и западни историци, като Константин фон Хьофлер, Роберт Рьослер и Робърт Лий Улф. Български автори, като Васил Златарски и Петър Мутафчиев се опитват да омаловажат свидетелствата на Никита Хониат. Мутафчиев развива теорията, че в този контекст „власи“ не е етноним, а неетническо наименование на мигриращи овчари, а според Златарски Хониат дори използва името „власи“ с цел да обиди българите. Подобни възгледи имат и небългарски историци, като Константин Иречек, Фьодор Успенски и Василий Василевски. За да оспори влашкия произход на Асеневци Мутафчиев развива собствена широка реконструкция на събитията по Долния Дунав, според която там се развива руско-куманска колонизация, част от която са Асеневци. | |
negative_test_query41_00002 | Други автори приемат, че всъщност династията е с кумански произход. Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Според някои изследователи всички големи династии управлявали Втората българска държава – Асеневци, Тертеровци и Шишмановци са с кумански произход. За Асен се знае, че преди да се покръсти се е наричал Белгун, от тюрк. bilge – мъдър, Тертеровци, от terter – орел и Шишмановци, от şişman – дебел. Много от куманите вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. В полза на куманския произход на Асен и Петър говорят и техните тюркски имена, а някои автори дори свързват името Асен с много по-стария тюркски владетелски род Ашина. Златарски и Петър Ников говорят за смесен българо-кумански произход на Асеневци. | |
negative_test_query41_00003 | Някои възрожденски автори, като Паисий Хилендарски и Георги Раковски, тълкувайки буквално кореспонденцията Калоян с папата, смятат Асеневци за преки потомци на владетелите на Първото българско царство, но тази теза се отхвърля от съвременната историография. | |
negative_test_query41_00004 | Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (Асани). | |
negative_test_query41_00005 | Stephenson, Paul (2000): „Byzantium's Balkan Frontier – A Political Study of the Northern Balkans, 900 – 1204“ pp. 289 – 300 | |
negative_test_query41_00006 | Djuvara, Neagu. O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007 | |
negative_test_query41_00007 | Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63 | |
apositive_test_query42_00000 | На другия ден кралското семейство е принудено окончателно да напусне Версай под конвоя на тълпата. През следващите три години живеят в скромния и неудобен дворец Тюйлери, където са на практика под домашен арест.. По време на този труден за Мария-Антоанета период кралицата не престава с обичайните си занимания: благотворителност, посещение на религиозни церемонии и всеотдайна грижа за децата. Въпреки опитите да остане извън фокуса на общественото внимание, обещавайки си, че повече няма да се меси в политиката, тя продължава да бъде одумвана от някои среди, които сега ѝ приписват интимна връзка с маркиз Дьо Лафайет. Мария-Антоанета всъщност го мрази заради либералните му възгледи и ролята му за преместването на кралското семейство в Тюйлери. Въпреки постоянния надзор на революционните власти, Мария-Антоанета полага усилия да предотврати приемането на конституция, която би свела до минимум ролята на краля в политическия живот на страната. Дори в тези трудни времена тя не престава да се надява, че в бъдеще синът ѝ ще управлява пълноценно, и е убедена, че трудностите пред монархията са временни. Благодарение на съветите ѝ и на тези на верните му приятели, Луи XVI първоначално успява да предотврати приемането на много закони от Националното събрание или да забави тяхното изпълнение, приемайки външно вид на примирение и посещавайки заседанията на събранието. Междувременно кралят и кралицата поддържат активни контакти с врагове на революцията – аристократи и роялисти, заговорничат и търсят съдействие в чужбина. | |
negative_test_query42_00000 | „Ела, Леонард, оправи ми косата, трябва да съм като актриса, излизам пред публика, която ще ме освирка“ са думите на кралицата, отправени към фризьора ѝ, преди тя да се приготви за тържествената меса на 4 май по случай първото заседание на Генералните щати. Мария-Антоанета знае, че аплодисментите на тълпите ще бъдат за Орлеанския херцог, който през зимата е раздавал пари и хляб на гладуващите, а за нея ще останат само освиркванията. През целия месец май, по време на заседанията на Генералните щати, които преминават в спорове между представителите на трите съсловия за начина на гласуване, Мария-Антоанета няма време за политика. Здравето на сина ѝ се влошава изключително бързо и на 4 юни 1789 г. в замъка в Мудон принцът умира в ужасни мъки в прегръдките на майка си. Неговата смърт, която при обикновени обстоятелства би била повод за национален траур, остава почти незабелязана от общественото мнение, което се интересува повече от следващото заседание на Генералните щати и решаването на хлебната криза. Въпросът за начина на гласуване в Генералните щати вече се разисква повече от месец, когато на 17 юни 1789 г., изчерпали търпението си в безкрайни спорове около един по същество процесуален въпрос, депутатите от третото съсловие се провъзгласяват за Национално събрание, показвайки, че не признават съсловното деление във Франция. Нарушението на традиционната процедура на вземане на решения в Генералните щати е причина кралят да съсредоточи кралските войски в околностите на Версай с цел да сплаши депутатите и да ги принуди да спазват вековната традиция. На 20 юни залата, в която се провеждат заседанията, посреща депутатите със заключени врати. Затова депутатите от Националното събрание се събират в съседната зала за игра с топки, където полагат клетва, че няма да отстъпят, докато не приемат конституция. Тези събития са основна тема в разговорите на повечето французи, докато Мария-Антоанета скърби за покойния си син. | |
negative_test_query42_00001 | Напрежението в Париж ескалира до връхната си точка в началото на юли 1789 г., когато Националното събрание започва да иска все повече права, а кралят категорично отказва, опитвайки да потисне Третото съсловие. След уволнението на Жак Некер на 11 юли 1789 г. и последвалия крах на парижката борса Париж е залят от бунтове, чиято кулминация е превземането на Бастилията на 14 юли. Веднъж отприщени, насилията стават трудно контролируеми дори от страна на Националното събрание. В този момент кралят проявява разсъдливост и не хвърля войските срещу въстаналия Париж. Заедно с Мария-Антоанета, и под бурните дюдюкания на тълпата, кралят се явява в Парижкото кметство, където получава от новоизбрания парижки кмет Байи трицветна кокарда, символ на „съюза между народа и монарха“, станала по-късно и знаме на Франция. | |
negative_test_query42_00002 | Вестта за събитията в Париж отприщва трупания с векове гняв на селяните в провинцията и през следващите дни жертва на този гняв стават десетки провинциални аристократи. В следващите седмици много аристократи като братът на краля граф Д'Артоа и херцогиня Дьо Полиняк напускат Франция от страх пред гнева на тълпите. Кралицата остава, за да подкрепя съпруга си в опитите да въдвори ред в страната, въпреки че прерогативите му са намалени от Учредителното събрание, което започва да управлява Париж, сформирайки и собствена Национална гвардия. На 20 август е приета „Декларацията за правата на човека и гражданина“, която е първа стъпка към конституционна монархия във Франция. Без да си позволи открито да отхвърли Декларацията, кралят продължава да спазва старите дворцови церемонии, демонстриращи абсолютната власт на короната. | |
negative_test_query42_00003 | През септември 1789 г. мълвата, че след един банкет кралицата била стъпкала с крака трицветната кокарда, служи като повод една разгневена тълпа да се отправи на поход към Версай с искане за хляб и за преместване на краля и кралицата в Париж. Тълпата щурмува двореца и нахлува в апартаментите, като отправя заплахи към Мария-Антоанета. Ужасена, кралицата през таен проход търси спасение в апартамента на краля. Дворцовата стража изтласква тълпата на двора, но хората настояват кралят да се появи на балкона заедно с кралицата. Омразната фигура, олицетворение на монархията, в този момент не е Луи XVI, а Мария-Антоанета. Тя излиза на балкона с децата си в ръце, но тълпата крещи: „Никакви деца, никакви деца!“. Кралицата оставя децата, остава на място без да трепне, с лице към множеството. Под прицела на множество дула, насочени към нея, Мария-Антоанета остава така две минути. Накрая хората бавно свалят мускетите и започват да крещят: „Да живее кралицата“. Мария-Антоанета се прибира в стаята, където колабира. | |
negative_test_query42_00004 | Замислени са и няколко плана за бягство, но Мария-Антоанета категорично отхвърля повечето от тях, изтъквайки, че не желае да оставя съпруга си сам във Франция. Дълго време кралят и кралицата отлагат бягството си, надявайки се, че една интервенция от чужбина ще реши проблемите им. Раздразнен от постоянните противоречия между европейските монарси и от чувството си за безсилие, едва през пролетта на [ 1791 г. кралят най-сетне приема настоятелните предложения на крайните монархисти да емигрира. Организацията на бягството е поверена на граф Фернзен. Организаторите залагат на бързината, но неуспехите започват още от самото начало, след като кралското семейство забавя тръгването си с няколко часа. То напуска столицата през нощта на 20 юни 1791 г., което нарушава връзката по маршрута за смяната на конете. Целта им е да се доберат до австрийската граница. И този път обаче придържането към етикета оказва лоша услуга на Мария-Антоанета и съпруга ѝ – огромната карета, в която са предвидени отделения за краля, за децата, за кралските инсигнии и огромно количество багаж, отдалеч издава високия статут на пътниците. В селището Варен, на 60 km от границата, кралят е разпознат от пощенския служител Друе, който без колебание разпознава профила, изсечен върху френските монети. Той предупреждава своите съселяни, след което кралското семейство е арестувано и върнато в Париж. | |
negative_test_query42_00005 | Опитът за бягство предизвиква сериозна политическа криза във Франция и нанася силен удар върху престижа на монархията и на кралското семейство. От страниците на радикалната преса срещу краля и кралицата се сипят откровени заплахи: | |
negative_test_query42_00006 | Няколко седмици след това кралят е принуден да подпише готовата конституция, която узаконява монархията и разделението на властите във Франция, но свежда ролята на монарха до обикновен арбитър в парламентарния живот. Въпреки това променливите политически течения до края на 1791 г. карат Мария-Антоанета да вижда приближаващия се край на представителната демокрация във Франция. Кралицата се надява, че Конституцията сама ще докаже своята неприложимост и че чрез една военна интервенция във Франция брат ѝ Леополд II ще сложи край на революцията. Кралицата и съпругът ѝ работят активно, за да въвлекат Австрия и Франция във война, като насърчават амбициите на френската буржоазия за стопанска хегемония в Европа. | |
negative_test_query42_00007 | Единственият резултат от това поведение на кралската двойка е, че след официалното обявяване на война на Австрия на 20 април 1792 г. и последвалите френски неуспехи на бойното поле, общественото мнение започва да гледа на Мария-Антоанета като на истински враг. От друга страна, кралицата насърчава съпруга си да използва конституционното си право на вето, за да спре приемането на различни популярни закони, които биха могли да ограничат допълнително неговата власт. Това поведение на Мария-Антоанета и съпруга ѝ им спечелва ново прозвище – „господин и госпожа Вето“, и увеличава негативното отношение към тях. На 20 юни 1792 г. тълпа разярени граждани нахлува в Тюйлери и принуждава краля да развее трикольора, за да докаже предаността си към Франция. На 31 юли 1792 г. популярността на краля и кралицата достига най-ниското си ниво, поради което Законодателното събрание спокойно отменя властта му с думите: „Луи XVI повече не е крал на французите“. Уязвимостта на кралското семейство в този момент проличава най-добре във въстанието на 10 август, когато хиляди парижани обкръжават двореца Тюйлери, преодоляват швейцарската гвардия и принуждават Луи XVI и Мария-Антоанета да търсят закрила от Законодателното събрание, преминавайки от двореца в сградата на събранието през таен коридор. Въодушевлението обаче вече е обхванало и депутатите, които заповядват кралското семейство да бъде затворено в Тампл. | |
apositive_test_query43_00000 | Въпреки неблагоприятните условия, почвата е населена с голямо количество микроскопични кръгли червеи нематоди. На 1 кв. м. кръглите червеи могат да наброяват до 10 млн. Характерен е земният червей Eisenia nordenskyoldi. При насекомите са типични многобройни бръмбари-листояди и видове от семейство Корояди, Сечковци и Златки, чиито ларви се хранят с кората и дървесината на дърветата. Ларвите на представителите на сем. Elateridae и други насекоми се хранят с корените на дърветата. Много разпространени са кръвосмучещите двукрили: комари, зли мухи, ободи (сем. Tabanidae), хелеиди (сем. Heleidae), папатациеви мушици (сем. Psychodidae), хапещи мухи (сем. Stomoxydidae). Размножават се до огромен брой и дори принуждават тревопасните бозайници, мигранти от тундрата през зимата, да ускорят връщането си на север през пролетта. | |
negative_test_query43_00000 | Почвите са неплодородни, бедни на хранителни вещества и с малка дълбочина . Имат кисела реакция. Хумусът е с груба структура, поради намалената активност на хумусообразуващите микроорганизми от ниската температура. Хумусният хоризонт е беден на хумусни вещества, железни съединения и др., обезцветен и почти изцяло съдържащ кварцов пясък. Причина за това е постоянната влага в почвите, заради която тези вещества се пренасят в долния слой, и го оцветяват тъмнокафяво. От своя страна постоянната влага се дължи на т. нар. „вечна замръзналост“. В огромни райони почвите са замръзнали през голяма част от годината – 6 до 8 месеца. Корените на дърветата се развиват на малка дълбочина и се разпростират хоризонтално. Това води до намаляване на гъстотата на дърветата. | |
negative_test_query43_00001 | В суровите климатични условия съществуват само добре приспособени към тях растителни видове. Иглолистните видове са студоустойчиви и вегетират за кратък период през годината, използвайки водата от размразената почва през лятото. Продължителността на вегетативния период е около 130 дни. През зимата, когато почвата е замръзнала, дърветата също не страдат от недостиг на вода поради слабата транспирация. Успяват да задоволят нуждата си от минерални вещества въпреки бедните почви, благодарение на симбиозата между корените им и почвени гъби, разлагащи органични вещества (микориза). | |
negative_test_query43_00002 | Фауната на тайгата е основно горска, като в най-южните участъци се срещат някои степни видове, а съответно в най-северните – видове характерни за тундрата, мигриращи през зимата. Фауната произхожда основно от видове, възникнали преди оформянето на съвременната тайга. Повечето от животните се срещат и в умерените широколистни гори – катерица, кафява мечка, рис, американски и сибирски бурундук и други. Типичните за бореалните гори видове имат близкородствени такива извън тях. | |
negative_test_query43_00003 | Безгръбначната фауна е представена най-вече с относително богатство на бръмбари и двукрили насекоми, колемболи и кръгли червеи. | |
negative_test_query43_00004 | Големите речни системи и езера са богати на много видове риби. Северните реки са основното място за хвърляне на хайвер от атлантическата и други видове сьомга. | |
negative_test_query43_00005 | Поради ниските температури, в иглолистните гори са разпространени малко видове земноводни и влечуги. В евразийската тайга типичен представител на земноводните е сибирският тритон, а освен него се срещат кафява крастава жаба, планинска жаба и Rana arvalis. На север до полярния кръг достига ареалът на усойницата и живородния гущер. В най-южните области се среща сивата водна змия. | |
negative_test_query43_00006 | Срещат се два вида глухари – Tetrao urogallus и Tetrao parvirostris, тетрев, лещарка, източносибирска лещарка. Типични видове са ивичестата сова и брадатата улулица, които са постоянни само в зоната на тайгата, а извън нея се срещат само скитащи индивиди. Широко представени за Врабчоподобните – специализираните в хранене със семена на иглолистни дървета обикновена и белокрила кръсточовка, насекомоядните евроазиатски боров и качулат синигер и северноамериканските лапландски синигер (Parus cinctus) и Parus atricapillus, горска дърволазка, дроздове, коприварчета, певци, чинки, овесарки и северноамериканското семейство Певачови. | |
negative_test_query43_00007 | В тайгата се срещат сравнително малко видове бозайници с малък брой индивиди. Летяща катерица, американски еленови „мишки“ (Peromyscus), лос, колонок, самур, златка, хермелин, невестулка, норка, видра, кафява мечка (в американските иглолистни гори подвидът гризли), американска черна мечка, вълк, евроазиатски рис, в Северна Америка канадски рис, росомаха. Росомахата е характено животно само за бореалните гори и отлично приспособено за живот в техните условия. | |
apositive_test_query44_00000 | Моко, или Бактерийно увяхване по доматите, е заболяване, което се причинява от бактерията Pseudomonas solanacearum. Обикновено поразява патладжана, доматите и тютюна като предизвиква разпад на растителните тъкани. В Западното полукълбо бактерията нанася значителни щети и в банановите плантации. | |
negative_test_query44_00000 | За дългите години на развъждане на бананите хората създали сортове с прекрасни вкусови качества, но за разлика от това значително понижили степента на разнообразие. В резултат на широкото разпространение и контакта с паразитни видове гъби и безгръбначни допринасяло до масови заболявания и унищожаване на цели сортове. За разлика от дивите видове културните са способни да се размножават само по вегетативен начин, поради факта, че техните плодове почти не съдържат семена. Ето защо селектирането на нови сортове устойчиви на заболявания се оказва трудно поради факта, че едва на триста плодове се открива само по едно семе. | |
negative_test_query44_00001 | Панамска болест. Това е една от най-опасните болести по банановите растения. Представлява вид фузарийно увяхване, което се причинява от гъбичката Fusarium oxysporum f. sp. cubense. За първи път заболяването възниква в Суринам през 1920-те години като практически се заразяват всички бананови плантации в Централна Америка, включително и Хондурас, който в този период е бил най-крупния износител на банани в света. Гъбичката обитава земята, прониква през корена на растението, попада в листата и тук причинява жълто оцветяване и постепенно увяхване. През 1950-те един от най-популярните сортове банани Гро Мишел практически изчезва напълно под действието на патогенната гъбичка. Липсват ефективни средства за борба с вредителя. Единственият начин е да се избегне разпространението на тази болест като се изолират болните растения или да се използват нови необработвани земи. Това обаче води до унищожаване на нови площи тропически гори. | |
negative_test_query44_00002 | Сигатока. Заболяването представлява вид церкоспориоза, причинено от паразитната гъбичка Mycosphaerella musicola (в конидиалния стадии Cerospora musae). За първи път е регистрирано през 1902 г. в Индонезия на остров Ява. Името си получава от долината Сигатока на остров Фиджи, където болестта се появява през 1913 г. По-късно гъбичката попада в Латинска Америка и нанася големи поражения на банановите плантации. Пораженията се изразяват в появата на първоначални жълто-кафяви петънца по листата. По-късно те се увеличават и придобиват тъмновиолетов оттенък. Плодовете се заразяват и придобиват кисел вкус. Заболяването се лекува успешно с употреба на фунгициди. |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.