_id
stringlengths 26
30
| text
stringlengths 100
4.87k
| title
stringclasses 1
value |
|---|---|---|
negative_test_query22_00001 | В зависимост от службата, която изпълняват в строежа на изречението,думите се разглеждат като части на изречението. | |
negative_test_query22_00002 | Главните структурно-граматически признаци на изречението са предикативност (сказуемост), модалност, интонация и граматическа оформеност. | |
negative_test_query22_00003 | Изречение, което може да бъде и самостоятелно в рамките на сложното изречение, към което се отнася подчиненото изречение, се нарича главно. | |
negative_test_query22_00004 | Едносъставни прости изречения — предикативното отношение е изразено само в една част, тоест те се състоят само от подлог (група на подлога) или само от сказуемо (група на сказуемото). | |
negative_test_query22_00005 | Двусъставни прости изречения — предикативното отношение е изразено в две части: групата на подлога и групата на сказуемото.Пример: Котката подскочи. | |
negative_test_query22_00006 | Сложното изречение съдържа повече от един предикативен център. Може да се каже, че изречение, което се състои от две или повече прости изречения, които заедно съставят смислово единство, се нарича сложно изречение. Сложното изречение има толкова сказуеми, от колкото прости изречения се състои. | |
negative_test_query22_00007 | „Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, която всички наричаха „камбаната“. | |
apositive_test_query23_00000 | Според Питагоровите произведения създаването на хората от Прометей е създаването на вечността като нещо безкрайно и вечно. | |
negative_test_query23_00000 | Четирите основни исторически сведения за титана Прометей са от авторите на древността: Хезиод, Омир, Пиндар и Питагор. | |
negative_test_query23_00001 | Митът за Прометей за пръв път се появява в произведението на Хезиод „Теогония“. Там той се противопоставя на Зевс, като поставя пред него два предмета, карайки го да избере: месо, обвито от волски стомах (нещо приятно, обвито от нещо неприятно), и волски кости, покрити с мазнина (нещо неядливо, прикрито от приятна външност). Богът избрал второто, като така на хората било дадено месото, а костите трябвало да принасят в жертва на боговете. Разярен, Зевс скрил огъня от хората, като в тази версия на мита той вече бил познат на хората и отнет от върховния бог. В „Дела и дни“ Хезиод разказва мита за Пандора и последствията от нейните действия. | |
negative_test_query23_00002 | В поемата на Омир „Илиада“ (XIV 279) се споменава прогонването на титаните в Тартар, а в „Одисея“ (XIX 406) – връзки с текстовете на Хезиод, засягащи Прометей. | |
negative_test_query23_00003 | Двойствеността между боговете и хората се засяга като тема в шестата от Немейските оди на Пиндар. В нея поетът разказва за общото начало на богове и хора, в което пряка връзка има Прометей, играейки ролята на мост между двата рода. | |
negative_test_query23_00004 | Двамата основни автори, които оказват влияние върху развитието на митовете и легендите около титана Прометей по време на епохата на Сократ, са Есхил и Платон. Есхил се съсредоточава върху майсторска редакция на литературната форма на гръцката трагедия, докато Платон се съсредоточава върху философското изразяване на мисълта под формата на различните диалози, които написва през живота си. | |
negative_test_query23_00005 | В диалога на Платон „Протагор“ (320с) едноименният персонаж предава вариант на мита, при който Прометей и Епиметей разпределят качествата между хората, а когато се установява, че нещо не достига, Прометей открадва ковашкото изкуство и огъня. | |
negative_test_query23_00006 | Образът на Прометей привлича вниманието на писатели, поети, художници още от древността. В трагедията на Есхил „Прикованият Прометей“, към мотива за кражбата на огъня от боговете е добавен и този за Прометей като първооткривател на всички културни блага, които направили възможно развитието на човешката цивилизация: Прометей научил хората да строят жилища и да добиват метали, да обработват земята и плават на кораби, научил ги на четмо и писмо, да гледат звездите и др. | |
negative_test_query23_00007 | Хуманистичните черти в образа на бунтаря мъченик Прометей получили развитие в поезията на Джордж Байрон, Пърси Шели, Рик Риърдън и др., както и в музиката (Ференц Лист, Александър Скрябин, Габриел Форе) и изобразителното изкуство (Тициан). В произведенията на Калдерон, Гьоте, Бетховен намерила отражение по-късната версия на мита за Прометей, като праотец на хората. Други автори, които споменават Прометей, са Езоп, Сафо, Овидий, Хигин, Джовани Бокачо, Марсилио Фичино, Йохан Волфганг Гьоте, Франц Кафка и други. | |
apositive_test_query24_00000 | В последните години празникът на розата привлича в Стрелча много гости от цялата страна и чужбина. Така че тя вече не е само селскостопански, но и туристически продукт. В тази ден полето, къщите и хората започват дори да ухаят на рози, знак, че лятото идва и Стрелча е готова да посрещне гостите си. | |
negative_test_query24_00000 | Едва след Освобождението жителите на региона се завръщат по родните си места. По това време е построен храм–паметникът „Св. Архангел Михаил“. | |
negative_test_query24_00001 | Дечо Динчов Стамболиев (1922 – 1993) – участник в антифашистката съпротива и на дългогодишна дипломатическа служба в редица държави – Великобритания, Индия, Турция, Танзания и в ООН. | |
negative_test_query24_00002 | Тодор Попов (1881 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов, участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията | |
negative_test_query24_00003 | В Стрелча се отглежда маслодайна роза. Когато карловци и казанлъчани закъсат за хубав цвят, тръгват да пазаруват в Стрелча. Тук хиляда семейства обработват 6000 декара с рози. Те са важна част от местната икономика. За производството на един килограм гюл са необходими 3,5 тона цвят. Всяка година в Стрелча се получава 1,5 тона розово масло с най-високо качество, което престижните парфюмерийни компании от Париж до Ню Йорк чакат с нетърпение. Вече няколко години розово масло се изнася и за Япония. | |
negative_test_query24_00004 | Остатъци от тракийско селище (Калето) Късноантичната и средновековна крепост Стрелъцград (Стрелчанско кале) е построена през ІX в. и е използвана активно до ХІV или началото на XV в. Намира се на 2,5 km южно от града, на брега на река Стрелченска Луда Яна. Нейната дължина е 130 – 140 m, широчината е 50 – 60 m. Заема около 3 дка площ. Главния вход е от северозапад. Имало е вход и от югозапад. Народните предания говорят, че през Априлското въстание от 1876 г. населението се укрива в калето, според Решението на Събранието в Оборище. Според него въстаниците трябва да укрият предварително жените, децата и старците, заедно с ценните им вещи. Допреди около 25 години крепостта е била частично разрушена и са били видими жилищни помещения, части от църкви и доста запазени стени. | |
negative_test_query24_00005 | Музейното дело в Стрелча има своята повече от половинвековна история. Богатото културно-историческо наследство на Стрелча кара Тодор Белчов да положи основите на музейна сбирка в града. Целият си съзнателен живот посвещава за издирване, проучване и популяризиране на археологическото наследство в Стрелча и региона. През 1947 г. е създадена общоисторическа музейна сбирка към читалището. Първоначално музейната сбирка се помещавала в различни къщи, но през 1960 г. е преместена в къщата на Бойчо Неделев – участник в Априлското въстание от 1876 г. Тодор Белчов, след него Евстатий Площаков и учителят Иван Антонов извършват огромна събирателска, научноизследователска и популяризаторска дейност и създават една от най-богатите и уредени музейни сбирки. | |
negative_test_query24_00006 | През 1976 – 1979 г., след провеждане на разкопки на 36 тракийски надгробни могили и голямото археологическо откритие „Жаба могила“, както и от активната събирателска дейност, във фонда на музея постъпват много предмети от керамика, метал, тъкани, дърво и хартия. | |
negative_test_query24_00007 | От 1988 г. музейната сбирка се премества в къщата на чорбаджи Нешо Грозев, където понастоящем се помещават експозициите на Исторически музей – Стрелча. | |
apositive_test_query25_00000 | Ако животното не може да бъде хванато, се убива и незабавно след това се уведомява ветеринарен лекар. | |
negative_test_query25_00000 | Бесът не се поддава на лекуване. Болните хора се настаняват в интензивно отделение. Прилага се симптоматично лечение като се използват болкоуспокояващи, сърдечни, сънотворни средства и др. | |
negative_test_query25_00001 | През 2005 г. в медиите се появяват съобщения за това, че 15-годишната Джина Гис от САЩ е оцеляла след заразяване с вируса на беса. След ухапването ѝ не е приложена лечебна ваксинация. Лечението на момичето започнало при появата на първите клинични признаци. Тя била вкарана нарочно в изкуствена кома, а след това са ѝ приложени препарати стимулиращи имунната активност на организма. Методът на това лечение се базирал на предположението, че вирусът не нанася необратими поражения в ЦНС, а създава само временно разстройство в нейната функция. По този начин ако се „отключи“ по-голяма част от мозъка, то организмът ще може постепенно да изработи антитела против вируса на беса. След едноседмична борба в състояние на кома и последващо няколкомесечно лечение момичето било изписано здраво от болницата. Този метод е използван и при други случаи на заболели хора от бяс, но безрезултатно. Това поражда и спорове сред учените. Според някои Джина е била заразена от отслабена форма на вируса или е имала неимоверно силна имунна система. Въпреки научния спор за ефективността на този метод на лечение продължават да се публикуват съобщения за излекувани хора от коварното заболяване. Такъв е случаят на ухапано момче от заразен прилеп в щата Пернамбуко в Бразилия. След появата на клинични признаци на болестта детето е прието за лечение през октомври 2008 г. в университетската болница „Освалдо Круз“ в Ресифе. Лечението било провеждано с противовирусни препарати, сънотворни и обезболяващи. Този начин на лечение на беса при хората е наречен „методика Милуоки". | |
negative_test_query25_00002 | Ветеринарният лекар извършва клиничен преглед на животното и го ваксинира против бяс. Животното се наблюдава в период от 14 дни за промяна на поведението. В случай на такава промяна собственикът е длъжен незабавно да уведоми ветеринарния лекар. | |
negative_test_query25_00003 | По преценка на лекар лечебна ваксинация на пострадалото лице може да се започне веднага след ухапването. Ако не бъде започната такава, се изчаква резултатът от клиничния преглед на животното в 14-дневния период на изолация. | |
negative_test_query25_00004 | След въвеждането на ежегодна ваксинация на кучетата през 1949 г. в България, регистрираните случаи на бяс силно намаляват. Наличността на трайни източници на вируса в природата, както и големият брой на безстопанствени кучета, котки и гризачи в градовете, създава сериозни затруднения в борбата срещу беса от ветеринарномедицинско и здравно гледище. | |
negative_test_query25_00005 | Мерките за предотвратяване на това заболяване са включени в „Държавна профилактична програма“ ежегодно одобрявана от Министъра на земеделието и храните. Съгласно нея всички кучета задължително се ваксинират против бяс еднократно през годината. Използват се регистрирани ваксини, приложението е подкожно. В случай на констатиран случай на бяс в дадено селище се ваксинират задължително всички кучета и котки, и домашни животни излизащи на паша. В района на засегнатото населено място Съюзът на ловците и риболовците в България организира извършването на отстрел на бездомните кучета и дивите месоядни животни. | |
negative_test_query25_00006 | За да бъде ограничено и ликвидирано заболяването при дивите животни в България е одобрена „Програма за контрол и изкореняване на болестта бяс на територията на Република България“. Подобни програми се изпълняват в редица европейски страни. Въпреки че програмата е одобрена за изпълнение в периода 2007 – 2011 г. през първите две години тя не бива изпълнявана. Причината за това е липсата на финансиране. Стартирането ѝ е извършено в периода 28 април – 14 май 2009 г., когато започва и първото за годината залагане на ваксинални примамки на територията на 18 административни области на страната. | |
negative_test_query25_00007 | По целия свят прилепът е преносител на различните типове на вирусите на беса. В Америка е преносител на Rabies virus, а в останалата част на света и носител на останалите генотипове на вируса. В България няма регистрирани случаи на бяс по прилепите, но въпреки това проблемът в света е доста сериозен. Например Великобритания е свободна от Rabies virus, но не и от европейските форми на Lyssavirus, чийто основен преносител са прилепите. Аналогично е положението и в Австралия. Той е основен причинител на заразяване с бяс у човека в САЩ, а и в цяла Северна и Южна Америка. Причините за това са няколко: | |
apositive_test_query26_00000 | Междувременно, Еркюл Флоранс, френско-бразилски изобретател и художник, вече е създал подобен процес през 1832 г. в Бразилия и го нарича фотография. Малко по-рано, от другата страна на Ламанша, английският изобретател Уилям Фокс Талбот вече е открил друг начин за фиксиране на образа, получен чрез сребърния процес, но го пази в тайна. След като научава за изобретението на Дагер, Талбот усъвършенства своята технология, така че да бъде достатъчно бърза и да може да се използва за фотографиране на хора, също като тази на Дагер. Към 1840 година той е готов с техниката, която сам нарича калотипия. Тя се състои в нанасяне на сребърен хлорид върху хартиен лист с цел получаване на негативен образ като междинен етап. За разлика от дагеротипа, който създава уникални, еднократни образи, калотипният негатив може да се използва за създаване на неограничен брой позитивни снимки. | |
negative_test_query26_00000 | Второто важно откритие е химическо. То също има основи в дълбока древност. Стотици години преди изобретяването на фотографията, хората знаят, че някои цветове избеляват на слънцето, кожата на човека потъмнява на слънцето, а скъпоценните камъни искрят, но не успяват да направят съществена разлика между топлина, въздух и светлина. Йохан Хайнрих Шулц (1687 – 1744 г.), физик и професор в Галския университет, Германия, установява през 1724 година, че под влияние на светлината солите на желязото променят цвета си. През 1725 г. той се опитва да направи светещо вещество и случайно смесва тебешир с азотна киселина, която съдържа неголямо количество разтворено сребро. Шулц установява, че когато слънчевата светлина огрее бялата смес, тя става тъмна, докато ако сместа се защити от слънцето, цветът ѝ не се променя. След тези наблюдения той провежда няколко експеримента с букви и цифри, които изрязва от хартия, поставя върху бутилката с приготвения разтвор и след като го осветява, получава фотографски отпечатъци. Професор Шулц публикува данните през 1727 година, но не прави опити да направи изображенията постоянни. Този експеримент обаче предизвика серия от наблюдения, открития и изобретения в областта на химията, които след малко повече от век довеждат до изобретяването на фотографията. | |
negative_test_query26_00001 | Смята се, че първата успешна фотографска снимка е направена през 1822 година, но не се е запазила. Първата, достигнала до нас е от 1826 година и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс. За фотографска плака той използва полирана калаено-оловна плочка (пютър), покрита с нефтен дериват, наречен юдейска смола, който се втвърдява под въздействието на светлината. Ниепс поставя плаката в камера обскура и я експонира 8 часа със силна слънчева светлина. Този процес обаче се оказва задънена улица и Ниепс започнва да експериментира със сребърни съединения въз основа на откритието на Йохан Хайнрих Шулц, че сребърно-варовиковата смес потъмнява под влиянието на светлината. | |
negative_test_query26_00002 | Въпреки известни първоначални резерви, на 4 януари 1829 година Нисефор Ниепс подписва договор за сътрудничество с художника Луи Дагер. Само 4 години по-късно, през 1833 г., Ниепс умира неочаквано от инсулт, но Дагер продължава опитите. Макар и без научно образование, Дагер прави две изключително важни открития. Той открива, че обработването на среброто с йодни пари преди експониране позволява формиране на латентен образ, който след това се проявява с живачни изпарения. По този начин става възможно намаляването на времето за експонация от 8 часа на около 30 минути. Дагер открива също, че така полученият образ може да бъде фиксиран чрез потапяне на плаката в солен разтвор. Резултатът, който получава е деликатно, сребристо, монохроматично (черно-бяло) и уникално (без възможност за размножаване или дублиране) изображение. | |
negative_test_query26_00003 | През 1839 година Дагер официално обявява, че е изобретил фотографски процес, използващ посребрена медна плочка, наречен дагеротипия. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние. | |
negative_test_query26_00004 | Фокс Талбот патентова своя процес, което до голяма степен ограничава неговото разпространение. Той прекарва остатъка от живота си в съдебни дела в защита на изобретението си, докато накрая напълно се отказва от фотографията. По-късно неговият процес е доусъвършенстван от Джон Хершел и днес е в основата на технологията, използвана в познатия на всички химически фотографски филм. Той пръв използва термините негатив и позитив. | |
negative_test_query26_00005 | През март 1851 г. Фредерик Скот Арчър публикува своите открития в „The Chemist“ за процеса с мокра плака и колодий. Това става най-широко използваният процес между 1852 и края на 1860 г., когато е въведена суха плака. | |
negative_test_query26_00006 | В първите години дагеротипията се оказва по-популярна, тъй като удовлетворява внезапно възникналото търсене на портретни услуги сред новопоявилата се средна класа в резултат на индустриалната революция. Това търсене, което не може да бъде задоволено нито със средствата на живописта, нито като обем, нито като цена може би се оказва натиска, довел до развитието на фотографията. | |
negative_test_query26_00007 | Много хора смятат, че дагеротипията е била най-популярният фотографски метод до края на 19 век. В действителност, този процес е в обща употреба само за около едно десетилетие. Дагеротипиите, макар и хубави, са крехки и трудни за копиране. Единична снимка, направена във фотографско студио, струва $1000 сегашни (2006 г.). Поради тези причини дагеротипията скоро е изместена от други процеси: | |
apositive_test_query27_00000 | Превземането на ТутраканНа 21 май 1773 г., след като успешно отразява турската атака, Суворов решава без съгласуване с висшестоящите да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са изненадани и затова Тутракан е превзет със значително по-малки от турските сили и с минимални загуби. Победата има важно тактическо значение, защото така са прекъснати турските съобщения между Силистра и Русчук. | |
negative_test_query27_00000 | Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2021): | |
negative_test_query27_00001 | През римската епоха в града квартирува част от 11-и Клавдиев легион. Информация за това се черпи от каменен надпис, датиращ от 18 октомври 294 г. Името Трансмариска означава „Селище зад блатата“, визирайки срещуположната равна като тепсия низина около днешния румънски град Олтеница. При император Валент (366) е построен салов мост на река Дунав при войната му с готите. | |
negative_test_query27_00002 | Градът е част от старобългарските крепости от времето на Първото българско царство, а името му отразява титла. „Тмутаракан“ е таркан-военноначалник на гранично подразделение. Средновековни арабски географи отбелязват града с имената Рекран, Закатра, Тракан, Тарака. Други го споменават като Туквант, Торкан, Дуракам, Дирака, Диркана, Таткракам. През XV – XVI век в града е имало много водни (на река Дунав) и вятърни (по хълмовете на брега) мелници, които са просъществували до по-късно, а последната водна мелница (шифмюле) е доживяла до 1942 г. | |
negative_test_query27_00003 | В историята на Тутракан са записани имената на двама видни руски пълководци. На 10 май 1773 г. ген. Александър Суворов превзема града. След оттеглянето на руските войски турците разширяват и укрепват крепостта, но това не попречва на ген. Михаил Кутузов да го завладее на 11 октомври 1810 г. | |
negative_test_query27_00004 | Трофеите от първата победа на Суворов над турците са 10 знамена, 50 лодки и други съдове, включително и пълни с товари. 6 леки турски оръдия са пренесени на лодките; 8 тежки топа – изхвърлени в Дунав. Руснаците загубват 60 души убити, а 150 са ранени. | |
negative_test_query27_00005 | Началникът изпраща оригиналния му рапорт на императрицата „като безпримерен лаконизъм на безпримерния Суворов“. Същевременно го предава на военен съд за самоволните му действия. „Военната колегия изготви доклад, в който нейният секретар не беше пропуснал нито един закон, за да докара моята гибел“ – казва по-късно Суворов. Военната колегия го осъжда на смърт, но Екатерина II не утвърждава присъдата, резолирайки: „Победителите не ги съдят!“. | |
negative_test_query27_00006 | Командването обаче не се възползва от победата на Суворов и турските войски отново завземат Тутракан, след което се опитват да го укрепят. Едва на 28 юни, този път със заповед от командването, Суворов за втори път атакува и превзема крепостта въпреки 4-кратното превъзходство в сили на турските войски. За победата е награден с орден „Свети Георги“ II степен. | |
negative_test_query27_00007 | През XIX век Тутракан е беден рибарски, занаятчийски и лозарски град, в чиито лодкостроителници обаче се правят много лодки, гемии и водни мелници. През 1862 г. е изградена голяма църква и светско училище, а през 1873 г. е основано читалище „Възраждане“. През 1867 г. четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски прехвърля Дунава край Тутракан от Румъния към поробена България. А през 1876 г. преминава четата на Таньо войвода. | |
apositive_test_query28_00000 | Интелигентен, лесно податлив на обучение, силен и ловък той живее с желанието да служи на човека. Пълен с енергия, весел и общителен той създава здрава връзка със своето човешко семейство и особено с „избрания“ човек, който остава единствен за него за цял живот. Доберманът съществува за да бъде до стопанина си, да се грижи за него и да пази неговия живот. Недоверчив е към други хора. | |
negative_test_query28_00000 | Доберманът (доберман пинчер) е порода куче, създадена в Тюрингия, Германия в края на XIX век. Оригиналното име на породата е тюрингски пинчер, но след смъртта на своя създател Фридрих Луис Доберман през 1894 година, е заменено на доберман пинчер. След 1949 година е премахната думата пинчер, и се казва Доберман. | |
negative_test_query28_00001 | Високо, стройно и хармонично свързано куче с квадратен формат. Елегантните линии на тялото му, гордата стойка и незаменимият характер го правят незаменим компаньон и самоотвержен защитник, ако се наложи. В същото време са много дружелюбни и добри към стопаните си. | |
negative_test_query28_00002 | Черен, кафяв и син с ръждиво-червени петна. Типичният черен цвят с кафява муцуна, лапи и в частност корем, се нарича плащ с подплащници. | |
negative_test_query28_00003 | Пропорционална на тялото. Черепната част, погледната отгоре, има клиновидна форма, не е много широка между ушите и почти плоска, като към темето има леко заобляне. Медианната бразда е забележима. Надочните дъги не са много развити. Стопът е плавен, но очевиден. Муцуната е пропорционална на черепната част и добре развита. Отворът на устата трябва да стига до кътните зъби. Устните са месести и плътни, прилепнали към долната челюст, осигурявайки перфектно затваряне на устата, пигментирани са тъмно. | |
negative_test_query28_00004 | По интелигентност доберманът се намира в първа група на пета позиция. Това означава, че за заучаване на дадена команда са необходими по-малко от пет повторения. Пред него се нареждат, както следва: | |
negative_test_query28_00005 | Темпераментен, но овладян и дружелюбен. Приятелски настроен към деца, но непоколебим и ефикасен срещу всеки натрапник. | |
negative_test_query28_00006 | Средно доберманите живеят между 10 и 14 години, те често страдат от редица здравословни проблеми – разширена кардиомиопатия, маточна гръбначна нестабилност, болест на простатата. Поради тяхната порода оформянето или рязане на техните уши е препоръчително за да се предотврати бъдещо сериозно инфекциозно заболяване. Повечето стопани го правят заради 'модата' но други заради кучето. Рязането на тяхната опашка също е по избор. Те нямат усет в по долната част която бива изрязвана. Те са буйни кучета и при инцидентно сбиване рязана опашка може да им спаси живота им. | |
negative_test_query28_00007 | Доберманът е предразположен към тазобедрена дисплазия и стомашна дилатация и синдром на волвулус (превъртане на стомаха). | |
apositive_test_query29_00000 | Страната се отличава с високо ниво на грамотност (97,3%) и голяма средна класа. Като резултат от ниската раждаемост (13,9 раждания на 1000 души) и високата средна продължителност на живота (75,38 години), страната има застаряващо население. Висока е и емиграцията, особено сред младото население – за последните две десетилетия са емигрирали над 500 000 уругвайци. | |
negative_test_query29_00000 | По-голямата част от страната е заета от източния край на Лаплатската низина. На юг има широк излаз на Атлантическия океан, който оформя северния бряг на големия естуар Рио де Ла Плата (исп. „Сребърна река“). Централните части на страната са заети от хълмистата равнина около река Рио Негро, ляв приток на река Уругвай, която очертава изцяло границата с Аржентина. На част от територията на Уругвай са разположени най-южните разклонения на Бразилската планинска земя, лавовото плато Аедо и височините Кучеля де Аедо. На юг се намира най-високата ѝ точка – връх Пан де Асукар (501 m). | |
negative_test_query29_00001 | Географското положение (между 30° и 35° ю.ш.) и излазът на Атлантическия океан обуславят субтропичния океански климат с мека зима (юли, 10 – 12 °C) и топло лято (средните температури за януари са 22 – 24 °C). Валежите са от около 950 – 1200 mm годишно. През зимата до някои части на Уругвай достигат студени бури от юг, наречени пемперос, които предизвикват силно застудяване. Главни реки в страната са Уругвай, Рио Негро. Растителността е предимно субтропични тревисти савани, а на изток – от палмови гори. | |
negative_test_query29_00002 | Уругвай е президентска република. Законодателната власт се изразява в двукамарен парламент с палата на представителите (99 депутати) и сенат (31 членове), всички с мандат от 5 години. | |
negative_test_query29_00003 | Населението на Уругвай е 3 444 006 души (2016), от тях 88% са бели, 8% метиси и 4% чернокожи. Официален език в страната е испанският, по-голямата част от населението са католици (54%), след тях са протестантите с 11%. | |
negative_test_query29_00004 | Уругвай е една от сравнително развитите страни в Латинска Америка. Промишлеността е представена главно от предприятия за преработване на селскостопански суровини. Основни отрасли са хранително-вкусова, нефтопреработваща, химическа, текстилна, шивашка, кожарска, металообработваща промишленост. От ВЕЦ се получават 96 % от електроенергията. Селското стопанство напълно обезпечава страната с основните хранителни продукти. Селскостопанските земи заемат 98 % от територията на Уругвай, като от тях 78,5 % са пасища и 8,4 % са обработваеми земи. Основен отрасъл – пасищното животновъдство, екстензивно, с направление за месо и кожи. Отглежда се едър рогат добитък (10,6 млн. глави), овце (2 млн.). Уругвай е един от най-големите производители и износители на вълна, месо и кожи. Основни селскостопански култури са пшеница, царевица, ориз, плодове и цитруси, захарна тръстика, слънчоглед. | |
negative_test_query29_00005 | Без съмнение най-популярният танц в Уругвай, както и в целия район на Рио Плата, е тангото и по-малката му сестра – милонгата. За разлика от меланхоличното танго и веселата милонга, Уругвай има и изцяло свой национален музикален стил – кандомбе, в който значително по-силно са застъпени африканските ритми и ударните инструменти. | |
negative_test_query29_00006 | Две от най-известните световни имена в музиката на Уругвай все пак са свързани с тангото. Херардо Матос Родригес е композиторът на най-известната и свирена в света мелодия за танго „La cumparsita“. Най-известният и добър според мнозина певец на танго в света за всички времена е Карлос Гардел, трагично загинал при самолетна катастрофа. | |
negative_test_query29_00007 | Уругвайската литература се заражда в първото десетилетие на 19 век с Бартоломе Идалго и неговите патриотични поеми. | |
apositive_test_query30_00000 | Арес бил любим на богинята Афродита или неин съпруг. Тяхната любов и нарушаването на клетвата за съпружеска вярност от страна на Афродита, често се споменава в античната митология. | |
negative_test_query30_00000 | Първоначално се приема, че Хера зачева Арес без участието на Зевс, от докосване на вълшебно цвете, дадено ѝ от нимфата Хлорида. Има сведения за неговия негръцки, тракийски произход. Софокъл го нарича „роден в Тракия“. Следи за тракийския му произход се виждат в Одисеята на Омир и при Овидий. | |
negative_test_query30_00001 | Неговата необузданост се проявява и в децата му, които имат жесток характер – Мелеагър, Аскалаф и Иалмен, Флегий, Еномай, Диомед, амазонките. С изключение на богинята на любовта Афродита, той е мразен от Олимпийските богове, включително и от майка си и баща си. | |
negative_test_query30_00002 | В олимпийската митология Арес вече се приема като син на Зевс и Хера. Самият Зевс толкова ненавижда Арес, че казва, че ако не е негов син, би го заточил в Тартар. | |
negative_test_query30_00003 | Понякога в течение на 13 месеца (лунна година) Арес бил заточен в медна амфора, или в глинен съд. Пленен е от Алоадите. | |
negative_test_query30_00004 | Деца от техния съюз са близнаците Ерос и Антерос, Деймос („ужас“), Фобос („страх“) и Хармония, която по-късно ражда от баща си амазонките – жените-войни. | |
negative_test_query30_00005 | Арес влиза в битките тежко снаряжен, карайки колесница, управлявана от неговите синове Фобос и Деймос (Страх и Ужас). | |
negative_test_query30_00006 | Атрибутите, с които е изобразяван, са горяща факла и копие. Неговата птица е лешоядът, животното-кучето. | |
negative_test_query30_00007 | Въпреки важността и значението на Арес в поезията и митовете на древните гърци, факт е, че той рядко е обект на култ, а в случаите който е бил, той е почитан заедно с другите богове, примерно „споделя“ храм с Афродита в Тива. | |
apositive_test_query31_00000 | Дължината на границата с Китай на север и северозапад е 470 km; дължината на границата с Индия е 605 км. | |
negative_test_query31_00000 | „Бутан“ вероятно произлиза от санскритската дума бху-тхан, което означава „висока земя“. Според друга теория бхоц-ант на санскрит означава „краят на Тибет“ или „югът на Тибет“. Някои бутанци наричат страната си Друк Юл (на дзонгкха и на тибетски -„Страната на гърмящия дракон“), а жителите – друкпа. | |
negative_test_query31_00001 | В исторически план Бутан е известен с много имена като Лхо-мон („Южната земя на мрака“), Лхо Ценденйонг („Южната земя на сандаловото дърво“), Лхомен Кхазхи („Южната страна на четирите пътеки“) и Лхо Мен Йонг („Южната страна на лековитите билки“). | |
negative_test_query31_00002 | Въпреки, че на географската ширина, на която е разположен Бутан (27° с.ш. 90° и.д), климатът на повечето места (включително в Южен Бутан) е тропичен, максималните температури, дори и през лятото, не надвишават 17 – 18° C, поради високопланинското (в Хималаите) положение на страната. Климатът в Северен и Централен Бутан е планински, а зимите там - свирепи и с минимални температури под -15° C. Територия на страната е разделена от долините на притоците на река Брахмапутра. | |
negative_test_query31_00003 | Западната граница на Кралство Бутан съвпада с индийския щат Сиким (до 1975 г. независимо царство, който го отделя от Непал, на изток от Бутан се намира щатът Аруначал Прадеш, на юг – щатът Асам (който от много години е в гражданска война), на югозапад е границата на страната със Западен Бенгал, който отделя Бутан от Република Бангладеш. | |
negative_test_query31_00004 | Разстоянието между източната и западната граница на Бутан е 300 км, между северната и южната граница – 170 км. | |
negative_test_query31_00005 | Ранната история на страната е слабо проучена, тъй като голяма част от историческите хроники са унищожени при пожар в старинната столица Пунакха през 1827 година. Най-ранното записано събитие, отнасящо се до Бутан, е преминаването на Падмасамбхава през територията му, около 747 г. | |
negative_test_query31_00006 | За дълъг период от време на територията на днешен Бутан съществуват малки, воюващи помежду си феодални държавици, управлявани от различни будистки секти. През 17 век те са обединени под управлението на Шабдрунг Нгаванг Намгял, който разпорежда постройка на отбранителни крепости-манастири („дзонги“) и въвежда общовалидни закони. | |
negative_test_query31_00007 | По това време Бутан е предмет на агресия от страна на тибетците. Тогава пристигат и първите европейци, посетили тези земи – португалският йезуит Ещевао Каселя и неговият помощник. Те подаряват на Намгял пушки, барут и телескоп. Освен това му предлагат страната им да му помогне в борбата срещу тибетските нашествия, но той отказва. След смъртта му през 1651 обединеният Бутан изпада в състояние на гражданска война, от това се възползват тибетците и на 2 пъти нападат страната – през 1710 и 1730, но не успяват да я завземат. | |
apositive_test_query32_00000 | В повечето романски езици думата за Бог идва от праиндоевропейското *dewos- („бог“), което от своя страна се извежда от корена *dyeu- („сияя“) – Deus на латински и португалски, Dios на испански, Dieu на френски. Въпреки сходното звучене, гръцкото θεός има различен произход – от праиндоевропейския корен *dʰeh₁ („правя“, „поставям“). В германските езици думата за Бог идва от праиндоевропейския корен *guthan- („призоваван“) – God на английски и нидерландски, Gott на немски, Gud на шведски. | |
negative_test_query32_00000 | Бог може да бъде разглеждан като персонифициран или неперсонифициран. В теизма Бог е създател и крепител на Вселената, докато в деизма той е създател, но не и крепител. В пантеизма Бог е самата Вселена. При атеизма отсъства вяра в Бог, докато за агностицизма съществуването на Бог е неизвестно или непознаваемо. Бог е смятан и за източник на всяко морално задължение. Много известни философи са развивали аргументи за и против съществуването на Бог. | |
negative_test_query32_00001 | Монотеистите наричат своите богове с различни имена, определени в съответната религия, като някои от тези наименования отразяват определени културни разбирания за идентичността и атрибутите на техния бог. В древноегипетския атонизъм, вероятно най-ранната известна монотеистична религия, Бог се нарича Атон и е приеман за единственото „истинско“ Върховно същество и създател на Вселената. В Стария завет и юдаизма като имена на Бог се използват Елохим, Адонаи, тетраграматонът (обикновено транскрибиран в християнството като Яхве или Йехова) и други. В християнската доктрина за Светата Троица Бог съществува едновременно като три „личности“, наричани Отец, Син и Свети Дух. В исляма се използва името Аллах, като наред с него има и множество други титли на Бог. В монотеистичните интерпретации на индуизма Бог е наричан Брахман. Сред имената на Бог, използвани в други монотеистични религии, са Баха в бахайството, Вахигуру в сикхизма, Санг Хянг Видхи Васа в балийския индуизъм и Ахура Мазда в зороастризма. | |
negative_test_query32_00002 | Множеството различни концепции за Бог и противоречиви твърдения за характеристиките, целите и действията на Бог водят до развитието на идеите на омнитеизма, пандеизма или перениализма, според който има една базисна теологична истина, от която всички религии извличат свое частично разбиране, като „последователите на различните големи световни религии всъщност почитат един Бог, но чрез различни, застъпващи се концепции“. | |
negative_test_query32_00003 | В българския език думата „Бог“ се използва като нарицателно име („бог“) – за концепцията като цяло или за божествата в политеистичните религии – или като собствено име („Бог“) в монотеистичен контекст. Самата дума има праславянски произход и се използва със същото значение във всички съвременни славянски езици с малки фонетични вариации – „бог“/„bog“ на сърбохърватски, „bog“ на словенски, „bóg“ на полски, „bůh“ на чешки, „boh“ на словашки, „бог“ на руски, украински, беларуски и русински. Праславянската дума „*богъ“ е изглежда е родствена с някои индо-ирански форми – староиндийската bhágas („даряващ“, „господар“), староперсийската baga- и авестийската baɣa („господ“, „бог“), които се извеждат от староиндийското bhájati („дава дял“, „дели“) и авестийското baχšaiti („участва“) във връзка и с гръцкото φαγεῖν („ям“, „поглъщам“). Характерът на връзката между славянските и индо-иранските форми е спорен – някои автори смятат славянската дума за иранска заемка, други предполагат общ произход, а трети дори отхвърлят връзката между тях. | |
negative_test_query32_00004 | В древните семитски езици най-често използваната дума за божество е ел/ил с производни форми като акадското илу и арабското илях. В монотеистичен контекст от тази дума произлизат използваното в част от Стария завет име на Бог Елохим, както и мюсюлманското Аллах. Старият завет използва и други наименования на Бог – най-често тетраграмонът, транскрибиран като Яхве или Йехова, – но също имена като Адонай, Саваот, Елион и Шадай. | |
negative_test_query32_00005 | Бог може да има и собствено име и монотеистичните версии на индуизма, които наблягат върху личността на Бога – сред ранните споменавания на такова име са Кришна-Васудева в „Бхагавата“ или по-късните Вишну и Хари. Името на Бог в зороастризма е Ахура Мазда – от протоиндоевропейското mn̩sdʰeh1 със значение „мъдър“. В сикхизма се използва името Вахегуру, буквално „чудесен учител“ на пенджабски, а в бахайството – Баха, „всеславен“ на арабски. | |
negative_test_query32_00006 | Няма ясно общо съгласие за природата или съществуването на Бог. Авраамическите представи за Бог включват монотеистичната дефиниция на юдаизма и исляма и тринитарния възглед на християните. Дхармичните религии се различават по своите представи за божественото според региона, сектата и кастата, като варират от монотеистични до политеистични. Много политеистични религии споделят идеята за божество сътворител, но без останалите роли на единствения Бог в монотеистичните религии. Обратно, религии като джайнизма са политиестични, но нямат божество сътворител. В зависимост от конкретните интерпретации и традиции, будизмът може да се разглежда като атеистичен, нетеистичен, пантеистичен, панентеистичен или политеистичен. | |
negative_test_query32_00007 | Монотеистите вярват, че има само един бог, като според някои той е почитан от различните религии под различни имена. Възгледът, че всички теисти всъщност почитат един и същ бог, независимо дали го осъзнават или не, е с особена тежест в бахайството, индуизма и сикхизма. | |
apositive_test_query33_00000 | В началото на XX век редица учени правят опити да изолират секрета на Лангерхансовите островчета и да го прилагат при кучета с диабет, като отчасти постигат успехи. | |
negative_test_query33_00000 | Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза). Той е с хипогликемично действие, противоположно на това на епинефрина, глюкокортикоидите и растежния хормон, които повишават нивото на кръвната захар и се означават като контраинсуларни хормони. Инсулинът повишава отлагането на липиди в мастната тъкан, понижава концентрацията на свободните мастни киселини и инхибира метаболизма на белтъците, способства за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите, по-специално в черния дроб и мускулите, и превръщането ѝ в гликоген. | |
negative_test_query33_00001 | Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние – диабет. |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.